Безсънието е най-честото нарушение на съня. Според различните проучвания засяга между 5 – 15% от населението на Европа, в частност и на България. Поне 50 % от хората са изпитвали 1 безсънна нощ за последната година. Още по-изразен е този проблем и във времената на социална изолация, свързана с КОВИД-19 пандемията.
Значително по-висока е честотата на разпространение при жените, но не рядко и мъже в активна възраст съобщават за проблеми със съня по типа на инсомния.
Симптомите на инсомнията често остават неразпознати или пренебрегвани от хората. Те включват:
Това рефлектира върху ежедневието на пациента и води до нарушение на концентрацията, вниманието и паметта. Голяма част от хората, страдащи от безсъние имат т. нар. „погрешно възприятие“ или „мисперцепция“ на съня. Въпреки, че са спали продължително време (7-8 часа), те се събуждат неотпочинали, смятат, че са будували през цялата нощ, или са имали само кратки периоди, в които са задрямали. Истината е, че при тези пациенти мозъчната кора не достига това състояние на пълна релаксация, което се наблюдава при един дълбок сън. Те често споделят, че спят леко и най-слабия шум или стимул ги буди. Действително, при тях мозъкът не си почива пълноценно по време на сън, а това води до погрешното възприятие и невъзможност за пълноценно възстановяване. Причините за този феномен се крият в психо-емоционалното напрежение, на което сме подложени всеки ден, в социално-икономическия стрес, неспирната ангажираност и др.
Диагнозата „Безсъние“ е колкото лесна за поставяне, толкова и трудна за постигане цел.
Най-важните инструменти, които използваме са:
Лечението на инсомнията изисква комплексен терапевтичен подход, като решение за набора от методи се взема след внимателно оценяване на състоянието на пациента от специалисти в сферата на медицината на съня. В зависимост от видя безсъние и продължителността му се назначава лечение.
В острия период – първите 3 месеца от началото на оплакванията, може да се приложи медикаментозно лечение, но то няма предимство в случаите, в които безсънието продължава по-дълъг период от време.
Към настоящия момент препоръките на европейската и американската общност се обединяват около становището, че немедикаментозната терапия е първа линия на лечение при пациенти с хронично безсъние.
Когнитивно-поведенческа терапия за Инсомния – представлява двупосочен процес, при който специалист и пациент работят в посока изясняване на мислите, вярванията и убежденията на пациента относно безсънието. Обичайно терапията отнема 6-8 сесии, но продължителността може да варира в зависимост от състоянието на пациента. Включва препоръки за спазване на добра хигиена на съня, ограничаване на времето в леглото, техники за релаксация и др.
Биофийдбек – Метод, при който биопоказатели на пациента (мозъчна активност), които се смятат за невъзможни за осъзнаване, се представят в удобен за пациента вид (чрез движещи се изображения). По този начин индивидът се приучава да ги контролира, като това намира приложение при техниките за релаксация.
Аудио-визуалното увличане с краниална електростимулация – В основата на тази терапия е залегнало схващането за пасивен автотренинг на мозъчните структури, при който след подаване на звуков, зрителен и електрически сигнал, мозъкът реагира с генериране на вълни в определена честота, улесняващи процесите на заспиване и поддържане на съня.