Нарколепсия

Нарколепсията е хронично заболяване, засягащо нормалния сън. Пациентите с нарколепсия чувстват изключително силна сънливост през деня, понякога под формата на „сънни атаки“, при които настъпва внезапно заспиване. Голяма част от страдащите от нарколепсия страдат и от катаплексия. Катаплексията е състояние, при което човек внезапно губи мускулен тонус, най-често провокиран от силни емоции (радост, смях). Нарколепсията се проявява и с други сомптоми, като например виждане, чуване или чувстване на нещо, което реално не съществува (халюцинации) по време на заспиване или при пробуждане от сън.

Какво представлява нормалният сън?

Нормалният сън е съставен от няколко фази, които се редуват в хода на нощта. През първите часове на съня, човек постепенно преминава между първа, втора и трета фаза (наречена още бавно-вълнов сън). След определен период се появява и фазата с бързи очни движения (т.нар. РЕМ-фаза на съня), по време на която мускулите са максимално отпуснати. Именно по време на РЕМ-фазата човек сънува. С напредването на нощта, бавновълновият сън намалява и се увеличава количеството на РЕМ-съня. Сложна система в мозъка участва в контрола на съня и бодърстването и включва специални молекули, наречени невротрансмитери.

От какво се предизвиква нарколепсията?

Пациентите, страдащи от нарколепсия, имат нарушения в цикъла сън-бодърстване. При тях РЕМ-сънят се появява по-рано от обичайното през нощта. Точната причина за това не е напълно изяснена.

При пациентите с нарколепсия са установени понижени нива на невротрансмитера хипокретин в мозъка. Хипокретинът спомага за контролирането на циклите на сън и бодърстване. Неговото понижение или липса води до бързото преминаване между фазите на будност и РЕМ-сън.

Предполага се, че нарколепсията се развива като автоимунно заболяване, при което се увреждат клетките в мозъка, произвеждащи хипокретин (едва 20 хиляди). Друго предположение е, че някои вируси могат да предизвикат увредата на хипокретин-произвеждащите клетки при предразположени към това индивиди. Доказана е и ролята на някои генетични фактори в този процес.

Колко честа е нарколепсията?

Нарколепсията не е често срещано заболяване. Смята се, че засяга около 25 на 100 000 души. Най-често се диагностицира в юношеска възраст, но има случаи на заболяването и при деца. Мъжете и жените са еднакво засегнати. Ако някой от семейството Ви страда от нарколепсия (майка, баща, брат, сестра), то при Вас съществува повишен риск за поява на заболяването, в сравнение с общата популация.

Какви са симптомите на нарколепсията?

Прекомерна дневна сънливост. Това е основният симптом, който трябва да е налице за поне 3 последователни месеца. Сънливостта е тежкостепенна и се появява дори и в ситуации, когато се предполага, че човек е активно ангажиран – например докато говори, докато се храни или докато шофира.

Тази сънливост е неконтролируема и може да се прояви под формата на „сънни атаки“, без предупредителни знаци. Тези атаки или дрямки могат да се случат много пъти на ден и да са с продължителност от няколко минути до часове. Те обичайно са освежаващи, но скоро след това сънливостта се появява отново.

Катаплексия. Около 7 от 10 пациента с нарколепсия имат и катаплексия. При катаплексията се наблюдава внезапна загуба и контрол на мускулния тонус в будно състояние. Това означава, че може да се наблюдава внезапно клюмане на главата, „подкосяване“ на краката, изпускане на предмети и дори свличане на земята. Катаплексията обичайно се предизвиква от емоции – смях, радост, гняв. По време на атаките пациентът е в съзнание. Те продължават от секунди до минути, но може да се случат няколко пъти на ден.

Халюцинации, свързани със съня. Халюцинациите се проявяват, когато човек вижда, чува или чувства нещо, което реално не съществува. Те се наблюдават или при заспиване (хипнагогни) или при събуждане от сън (хипнопомпни).

Сънна парализа. Сънната парализа представлява чувство за невъзможност за движение на тялото при заспиване или събуждане от сън, която обикновено продължава няколко секунди. Това усещане е стряскащо за пациента, но не е придружено с невъзможност за дишане. Често сънната парализа придружава халюцинациите.

Нарушен сън. Около половината пациенти с нарколепсия съобщават за проблеми със съня през нощта, които са най-често чести пробуждания и трудно заспиване след това.

Други симптоми. При пациентите с нарколепсия се наблюдават още проблеми с паметта и способността за концентриране. Понякога може да се изявят и проблеми със зрението, като замъглено или двойно зрение. Често пациентите съобщават и за покачване на телесното тегло.

Как се диагностицира нарколепсията?

Поставянето на диагнозата нарколепсия се определя от данните от медицинското интервю и изисква осъществяването на полисомнография, съчетана с множествен тест за оценка на времето за заспиване. В определени случаи е възможно да се прибегне до допълнителни изследвания като генетичен анализ и изследване на нивата на хипокретин в цереброспиналната течност. За по подробна информация може да се обърнете към специалист по медицина на съня.

Как се лекува нарколепсията?

Терапевтичният подход е прицелен в два основни компонента на заболяването – дневната сънливост и катаплексията. Дневната сънливост се влияе добре от стимуланти (напр. Модафинил), а катаплексията обичайно се третира с Венлафаксин в малки дози. Най-ефективното лечение и на двете прояви на нарколепсията е с натриев оксибат, който, за съжаление, не е наличен в България.