Какво представлява нетипичното поведение по време на сън?

Нормалното поведение по време на сън е покой с не многобройни промени в позицията на тялото. Някои хора, обаче, говорят, ходят или се хранят по време на сън или извършват сложни поведенчески реакции, когато „отиграват“ сънищата си. В общия случай, тези нетипични поведенчески прояви по време на сън се изявяват по време на детството и са преходни. Повечето парасомнии се провокират или „утвърждават“ от стрес (както физически, така и психологичен) или некачествен сън. Много прости парасомнии се подобряват със спазването на добра хигиена на съня, намаляване на стреса, алкохолната и кофеиновата консумация.

Към днешна дата са описани над 20 различни вида парасомнии, като в зависимост от специфичната фаза на съня, в която се проявяват, се разделят на:

    1. Изявяващи се по време на бавновълнов сън
    2. Свързани с РЕМ фазата на съня
    3. Нарушения в прехода будност-сън

 

  • Други парасомнии

 

Бавновълнови парасомнии, напр. сомнамбулизъм и нощни страхове

По-голямата част от дълбокия сън е концентриран през първите 3 часа след заспиване. При събуждане от дълбок сън или по време на такъв вид парасомния, хората обичайно са объркани и дезориентирани, с учестен пулс и дишане.Спомените за тези явления са неясни. Типичният епизод е с продължителност  около 6 минути, но може да бъде между няколко секунди и 30 минути. Малките деца нормално имат голямо количество бавновълнов сън, което обяснява възникването на сомнамбулизма и нощните страхове обичайно между 4 и 12 годишна възраст, Обичайно тзи явления се израстват без лечение. Поради това те са рядко срещани при възрастните.

Обичайно е налице фамилност, като изявата на тези феномени може да се свърже и със сънна депривация, неправилен режим на сън, треска и прием на медикаменти, напр. успокоителни и леарства за сърдечни заболявания.

Сомнамбулизъм – най-често ходенето по време на сън изглежда със запазена координация и зрение, въпреки че инцидентни наранявания са били описани. Обичайно е налице само 1 епизод на вечер, като сложни поведенчески реакции са редки. Хората страдащи от сомнамбулизъм  трябва да вземат обезопасителни мерки в спалнята, които да ги предпазят от нараняване, а в определени случаи се изисква лечение.

Нощни страхове – обикновено започват с пронизителен страшен писк, ускорен пулс и дишане, изпотяване и изплашен лицеизраз. Траят от 1 до няколко минути. Специфични детайли за кошмара рядко се помнят от пациента. Особено важно е диагностичното уточняване и успокояването на родителите за доброкачествения характер на епизодите при децата. Спазването на регулярен режим с достатъчен сън често води до подобрение и разреждане на епизодите.

Пробуждане с объркване – възниква по време на и след кратки пробуждания без ходене на сън или нощни страхове. поведението често е неадекватно, с обърканост, неразбиране и нелогичност.Срещат се често при деца до 5-годишна възраст. Въпреки че продължават няколко минути, обичайно няма спомен за случилото се. Рядко се налага лечение.

Характерни белези на сомнамбулизма и нощните тсрахове

    • Възникват в първата трета на нощта
    • Пацинтът трудно може да бъде събуден
    • Спящият рядко си спомня специфични детайли от преживяното
    • По-чести са при деца, с обичайно наало преди 10-годишна възраст
    • Ситуации като лишаване от сън обичайно провокират събитията
    • Медицински състояния, свързани с тези парасомнии включват обструктивна сънна апнея, мигрена, епилепсия
    • Понякога 1 човек може да страда от повече от 1 парасомния

 

  • Могат да възникнат в следствие на стрес и напрежение, както и при неправилна хигиена на сън

 

Парасомнии по време на РЕМ сън, напр. кошмари

Възрастните прекарват около 20-25% от съня си в РЕМ сън. Първият епизод обичайно  настъпва около 70-110 минути след заспиване, но основното количество е концентрирано в сутрешните часове. Затова тези нарушения възникват през средната или последната третина на съня, а пациентите лесно и бързо се събуждат.

Кошмари – страшни сънища с ясен спомен. Фактори като гледане на филми на ужасите могат да бъдат пусков фактор.Обичайно кошмарите се увеличават като честота в юношеските години, което се свързва с увеличаване на стреса, депресията, болезнени житейски събити, несигурност, напрегнатост и чувство за вина и са особено чести сред пациентите с пост-травматично стресово разстройство. Други причини са треската, рязко спиране на лекарства, потискащи РЕМ съня като антидепресанти и бензодиазепини, както и алкохол.

Сънна парализа – кратък епизод на събуждане от сън, съпроводено с невъзможност за движение или говор и понякога съпроводено със зрителни или слухови халюцинации. Като изолиран симптом се среща при голям процент от хората с малка честота на проявление и не представлява значим проблем. В комбинация с други оплаквания, обаче, може да бъде част от симптоматиката на нарколепсия.

РЕМ свързани поведенчески разстройства – разстройство на съня, при което хората „отиграват“ сънищата си. Движенията са експлозивни, като могат да включват удяари с юмруци, ритане, скачане и бягане и могат да доведат до самонараняване или нараняване на партньора. Епизодите на насилие обичайно траят -10 минути и са веднъж седмично, но може да се проявяват и по-често. Най-често сънищата, които се отиграват са свързани с агресия към сънуващия от страна на животни или хора, което обяснява агресивното поведение на пациентите. Най-често засяга мъже в напреднала възраст (над 50 години). Като защитен механизъм срещу „отиграването на сънищата“, по време на РЕМ съня е налице парализа на волевата мускулатура. Изплъзването от този контрол е сигнал за страдание на мозъчните системи свързани с него. Порад това РЕМ-парасомниите обичайно са предвестник на дегенератини мозъчни заболявания, понякога предшестващи ги с години до десетилетия. Поради риска от (само)нараняване и свързаността им със споменатите заболявания в бъдеще, е необходимо диагностично уточняване и лечение. Обичайно се използват Клоназепам и Мелатонин.