Централната сънна апнея се отнадя към групата нарушения на дишането по време на сън, при което Вашето дишане спира и се подновява многократно по време на сън.

ЦСА възниква, защото Вашият мозък не изпраща правилни сигнали към мускулите, които участват в дихателният процес. Това състояние се различава от обструктивната сънна апнея (ОСА), при която не можете да дишате нормално по време на сън, заради запушване на горните дихателни пътища. ЦСА се среща по-рядко в сравнение с ОСА, но преобладава при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, както и при някои неврологични заболявания. Пребиваването на висока надморска височина също би могло да предизвика ЦСА. Лечението на това състояние може да включва лечение на основното заболяване, както и употреба на апарат, подпомагащ дишането по време на сън.

Симптоми на ЦСА

  • Наблюдавани периоди на спиране на дишането или нетипичен модел на дишане по време на сън
  • Внезапни пробуждания, придружени от чувство на недостиг на въздух
  • Чувство на задух, което се облекчава в изправено положение
  • Трудности в инициирането или поддържането на съня (безсъние)
  • Прекомерна дневна сънливост
  • Болки в областта на гърдите през нощта
  • Трудна концентрация
  • Промени в настроението
  • Сутрешно главоболие
  • Хъркане

Въпреки, че хъркането подсказва за наличие на известна степен на запушване на дихателните пътища, то също може да се наблюдава и при пациенти с ЦСА, макар и в по-слаба степен.

Причини

Обичайно ЦСА възниква, когато Вашият мозък не предава точните сигнали към дихателните мускули. Тя може да се предизвика от редица причини, при които се засягат функциите на мозъчния ствол. Това е тази част от мозъка, която „свързва“ главния с гръбначния мозък и участва в контрола на множество функции, сред които сърдечна и дихателна честота. Причините определят и вида ЦСА, а те могат да бъдат:

    1. Дишане на Чейн-Стоукс. Този тип ЦСА е най-често срещан при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и инсулт. Това състояние се характеризира с постепенно увеличение и а след това и намаление на дихателното усилие и поток до пълна пълна липса (ЦСА), след което цикълът се повтаря.
    2. ЦСА, предизвикана от прием на лекарства. Приемането на определени лекарства, като например опиоиди (вкл. морфин, оксикодон, кодеин и др.), би могло да предизвика неправилно дишане с краткотрайни и различни по продължителност паузи.
    3. ЦСА при висока надморска височина. Модел на дишане по типа на Чейн-Стоукс би могъл да възникне, ако пребивавате на много висока надморска височина. Промяната (понижението) в концентрацията на кислорода в околната среда, се явява основната причина за редуването на периоди с учестено (хипервентилация) и забавено дишане.
    4. Комплексна сънна апнея. Някои пациенти с ОСА развиват ЦСА по време на лечение с положително налягане (СРАР терапия). Това състояние се нарича комплексна сънна апнея, защото е комбинация между обструктивна и централна сънна апнея. В повечето случаи комплексната сънна апнея отминава с продължителната употреба на СРАР.

 

  • Идиопатична (първична) ЦСА. Това е типична промяна на дишането с изява на централни апнеи с неясна причина.

 

Рискови фактори

Наличието на някои фактори се свързва с повишен риск за наличие на ЦСА. По-важните от тях са:

    • Пол. Мъжете страдат по-често от ЦСА в сравнение с жените.
    • Възраст. ЦСА се среща по-често сред по-възрастни пациенти (особено над 65 год.), вероятно поради  факта, че те страдат и от други заболявани, които биха могли да я предизвикат.
    • Сърдечно-съдови заболявания. Пациенти с нарушения в сърдечния ритъм (напр. предсърдно мъждене) или хронича сърдечна недостатъчност имат по-голям риск от развитие на ЦСА.
    • Инсулт, тумори или структурни лезии на мозъка или мозъчния ствол. Тези състояние биха могли да нарушат способността на мозъка да регулира дишането.
    • Висока надморска височина. Пребиваването на по-голяма надморска височина, отколкото сте свикнали, би могло да повиши риска от възникване на сънна апнея.

 

  • Употреба на опиоидни лекарства.

 

Усложнения на ЦСА

Умора. Многократните пробуждания през нощта, свързани със сънната апнея, правят невъзможен нормалният и възстановителен сън. Хората, страдащи от ЦСА, често се оплакват от умора, сънливост и раздразнителност през деня. За тях е трудно да се концентрират и понякога заспиват на работното място, докато гледат телевизия или дори по време на шофиране.

Сърдечно-съдови проблеми. Рязкото понижение на кислородното насищане, които се наблюдават по време на сън при пациентите с ЦСА, оказват неблагоприятно влияние върху сърцето. Особено в случаите, когато вече е налице някакво сърдечно заболяване,тези многобройни епизоди на ниско кислородно насищане (хипоксия), влошават прогнозата и повишават риска от възникване на нарушения на сърдечния ритъм (аритмии).

Поставяне на диагноза

Въз основа на оплакванията Ви, Вашият лекар може да ви насочи към специалист по заболяванията на съня, който  да прецени необходимостта от извършване на някои специализирани изследвания. Такова изследване обичайно включва наблюдение на Вашето дишане и други жизнени функции по време на сън и се нарича полисомнография.

По време на полисомнографското изследване Ви се поставя специализирана апаратура, с помощта на която се проседяват някои сърдечни, дихателни и мозъчни функции, модел на дишане, движение на крайниците, кислородно насищане и др., докато спите.

С помощта на полисомнографското изследване може както да се постави диагнозата ЦСА, така и да се отхвърлят други заболявания (напр. ОСА, периодични движения на краката по време на сън, нарколепсия), които същи биха могли да предизвикат сънливост през деня, но изискват различно лечение. Възможно е при оценката на вашето състояние да бъдете насочен за консултация с невролог, кардиолог или друг медицински специалист, с цел общ подход при поставянето на диагнозата и лечението на заболяването.

Лечение на ЦСА

Лечението на ЦСА може да включва един или повече от посочените методи:

  • Терапия с положително налягане (СРАР). Обичайно това е първи избор на лечение при тези състояния. Този метод, използван също и при лечението на ОСА, изисква носенето на маска върху носа (или носа и устата) по време на сън. Посредством маркуч, маската се свързва с устройство, което подава постоянно въздух под повишено налягане, с цел да поддържа дихателните пътища отворени. За успеха на терапията е важно да я използвате редовно (всяка вечер), според лекарските указания. В случай, че маската е неудобна или налягането твърде силно, потърсете за съвет Вашия лекар.
  • Терапия с положително налягане на две нива (BPAP).
  • Терапия с кислород. Прилагането на малки количества кислород по време на сън, повлиява благоприятно ЦСА.
  • Медикаменти. Ацетазоламид (Diamox)

 

Нарколепсия

Нарколепсията е хронично заболяване, засягащо нормалния сън. Пациентите с нарколепсия чувстват изключително силна сънливост през деня, понякога под формата на „сънни атаки“, при които настъпва внезапно заспиване. Голяма част от страдащите от нарколепсия страдат и от от катаплексия. Катаплексията е състояние, при което човек внезапно губи мускулен тонус, най-често провокиран от силни емоции (радост, смях). Нарколепсията се проявява и с други сомптоми, като например виждане, чуване или чувстване на нещо, което реално не съществува (халюцинации) по време на заспиване или при пробуждане от сън.

Какво представлява нормалният сън?

Нормалният сън е съставен от няколко фази, които се редуват в хода на нощта. През първите часове на съня, човек постепенно преминава между първа, втора и трета фаза (наречена още бавно-вълнов сън). След определен период се появява и фазата с бързи очни движения (т.нар. РЕМ-фаза на съня), по време на която мускулите са максимално отпуснати. Именно по време на РЕМ-фазата човек сънува. С напредването на нощта, бавновълновият сън намалява и се увеличава количеството на РЕМ-съня. Сложна система в мозъка участва в контрола на съня и бодърстването и включва специални молекули, наречени невротрансмитери.

От какво се предизвиква нарколепсията?

Пациентите, страдащи от нарколепсия, имат нарушения в цикъла сън-бодърстване. При тях РЕМ-сънят се появява по-рано от обичайното през нощта. Точната причина за това не е напълно изяснена.

При пациентите с нарколепсия са установени понижени нива на невротрансмитера хипокретин в мозъка. Хипокретинът спомага за контролирането на циклите на сън и бодърстване. Неговото понижение или липса води до бързото преминаване между фазите на будност и РЕМ-сън.

Предполага се, че нарколепсията се развива като автоимунно заболяване, при което се увреждат клетките в мозъка, произвеждащи хипокретин (едва 20 хиляди). Друго предположение е, че някои вируси могат да предизвикат увредата на хипокретин-произвеждащите клетки при предразположени към това индивиди. Доказана е и ролята на някои генетични фактори в този процес.

Колко честа е нарколепсията?

Нарколепсията не е често срещано заболяване. Смята се, че засяга около 25 на 100 000 души. Най-често се диагностицира в юношеска възраст, но има случаи на заболяването и при деца. Мъжете и жените са еднакво засегнати. Ако някой от семейството Ви страда от нарколепсия (майка, баща, брат, сестра), то при Вас съществува повишен риск за поява на заболяването, в сравнение с общата популация.

Какви са симптомите на нарколепсията?

Прекомерна дневна сънливост. Това е основният симптом, който трябва да е налице за поне 3 последователни месеца. Сънливостта е тежкостепенна и се появява дори и в ситуации, когато се предполага, че човек е активно ангажиран – например докато говори, докато се храни или докато шофира.

Тази сънливост е неконтролируема и може да се прояви под формата на „сънни атаки“, без предупредителни знаци. Тези атаки или дрямки могат да се случат много пъти на ден и да са с продължителност от няколко минути до часове. Те обичайно са освежаващи, но скоро след това сънливостта се появява отново.

Катаплексия. Около 7 от 10 пациента с нарколепсия имат и катаплексия. При катаплексията се наблюдава внезапна загуба и контрол на мускулния тонус в будно състояние. Това означава, че може да се наблюдава внезапно клюмане на главата, „подкосяване“ на краката, изпускане на предмети и дори свличане на земята. Катаплексията обичайно се предизвиква от емоции – смях, радост, гняв. По време на атаките пациентът е в съзнание. Те продължават от секунди до минути, но може да се случат няколко пъти на ден.

Халюцинации, свързани със съня. Халюцинациите се проявяват, когато човек вижда, чува или чувства нещо, което реално не съществува. Те се наблюдават или при заспиване (хипнагогни) или при събуждане от сън (хипнопомпни).

Сънна парализа. Сънната парализа представлява чувство за невъзможност за движение на тялото при заспиване или събуждане от сън, която обикновено продължава няколко секунди. Това усещане е стряскащо за пациента, но не е придружено с невъзможност за дишане. Често сънната парализа придружава халюцинациите.

Нарушен сън. Около половината пациенти с нарколепсия съобщават за проблеми със съня през нощта, които са най-често чести пробуждания и трудно заспиване след това.

Други симптоми. При пациентите с нарколепсия се наблюдават още проблеми с паметта и способността за концентриране. Понякога може да се изявят и проблеми със зрението, като замъглено или двойно зрение. Често пациентите съобщават и за покачване на телесното тегло.

Как се диагностицира нарколепсията?

Поставянето на диагнозата нарколепсия се определя от данните от медицинското интервю и изисква осъществяването на полисомнография, съчетана с множествен тест за оценка на времето за заспиване. В определени случаи е възможно да се прибегне до допълнителни изследвания като генетичен анализ и изследване на нивата на хипокретин в цереброспиналната течност. За по подробна информация може да се обърнете към специалист по медицина на съня.

Как се лекува нарколепсията?

Терапевтичният подход е прицелен в два основни компонента на заболяването – дневната сънливост и катаплексията. Дневната сънливост се влияе добре от стимуланти (напр. Модафинил), а катаплексията обичайно се третира с Венлафаксин в малки дози. Най-ефективното лечение и на двете прояви на нарколепсията е с натриев оксибат, който, за съжаление, не е наличен в България.

Задължителна част от лечението представляват и поведенческите мерки. Поддържането на добра хигиена на съня и предварително планираните дремки са важни за намаляването на т.нар. „сънни атаки“.